Полезно

В близост до черноморските градове Созопол и Ахтопол се намира един от най-красивите курорти по българското Черноморие - Приморско. Разположен в Югоизточна България, в близост до град Бургас, градът е административен център на Община Приморско.

Крайбрежието на Приморско е осеяно с останки и руини от велики градове. Хълмът, наричан Вълчаново кале, в древността се е намирал древния град Ранули, с огромна  крепостна стена  и площ  около 30 дка. Тази крепостна стена е една от най - големите строени някога в България.

След дълго търсене на археолозите, през 2003 година са открити останките от древното светилище - Ранули. Много често морето изхвърля на брега парчета от древни керамични съдове. Именно там учените откриха запазено светилище-обсерватория, изградено от подредени в  неправилен кръг масивни каменни късове, през които слънчевите лъчи проникват в определени дни от годината.  В  светилището е обособен жертвеник, олтар , трон и най-големият известен до сега на науката долмен.

Приморско е разположен между лагуната-залив Стамополу и Дяволския залив, които се намират в подножието на странджанските върхове,  на полуостров вдаден навътре в Черно море.

В Приморско лятото се характеризира с най - слаби валежи в България, а максималните температури не са повече от 32-33 градуса по Целзий. Климатът е субтропичен и влажен, а средната температура на въздуха през лятото е 27 градуса по Целзий, а на моркста вода 26 градуса по Целзий. Средните минимални и максимални температури са положителни през цялата година, а есента е по – топла от пролетта, което се дължи на Черно море.Вдаден навътре в морето Маслен нос е най-източната част на българското Черноморие и най-южната точка на Бургаския залив, което от своя страна предразполага към пo - високи температури от останалите части на Южното Черноморие.  През няколко години тук зимите са безснежни.

През лятото пребладаващи са бризовете, а през зимата североизточните и северозападните ветрове, като в някои случаи тяхната скорост нахвърля 30м/сек. В района на Приморско и по-точно в резиденция Перла са измерени 293 горещи летни дни в годината. Зимата в Приморско  е мека и безснежна, а ако все пак има снежна покривка , тя се задържа едва няколко часа, но понякога и до 1-2 дни. Средната температура  на въздуха през декември е 8,6 градуса по Целзий, а на водата 9,5 градуса.

Всяка година Приморско се посещава от милиони чуждестранни и български туристи, заради благоприятния климат, прекрасната природа, историческите и културни паметници и гостоприемното местно население. Така градът се превъща в любимо място за отдих. 

Градът е с много добре развита инфраструктура. Има редовна автобусна линия до съседните курорти и градове, до столицата на България както и до редица дестинации в чужбина.  Приморско предлага много и най-различни атракции като сърф, водни ски, аквапарк, джетове, риболов, разходка с лодка или яхта, плажен волейбол, тенис кортове и много други интересни забавления.  Градът не изостава и от към заведения за бързо хранене, барове,  дискотеки, ресторанти предлагащи българска традицонна кунхя, снек барове и магазини.

През 1953 г. Приморско е обявен за национален туристически морски курорт.

Приморско включва старата градска част на града, новата част,  с.о.Узунджата, комплекса ММЦ Приморско и Китен. През 80-те години Приморско, ММЦ Приморско и Китен са обединени от БКП под името Лазурен бряг, но падането на БКП води до разделянето му на 2 града.

През зимата насенелието на Приморско наброява 7526 жители, а през летния сезон по неофициални данни надвишават 350 000. Приморско се свързва с останалите черноморски селища - Китен,  Дюни, Бургас, Несебър, Варна чрез крайбрежен панорамен път.  Летище Сарафово се намира на 60 км от града, а на 3 км е разположено локално летище Приморско за малки самолети.

В непосредствена близост до гр.Приморско се намира резервата Ропотамо. Той се простира от двете страни на едноименнта река-Ропотамо. Ропотамо е обявен за резерват през 1940 година и в състава му влизат по-малките резервати „Аркутино“ – блато-лагуна с разстителни видове, и „Змийски остров“ , известен с кактусите и змиите ,“Морски пелин“-на името на билка, “Водни лилии“ , който обхваща лилиева градина в старото речно корито. Река Ропотамо е дълга около 50 км, и се образува от реките Церовска и Росенска, които извират от Странджа. В горното си течениее тя е сладкводна, но с приближаването си към морето става соленоводна. Пейзажът тук е райски - сочна зеленина по бреговете, която се редува с пясъчни дюни, водите са спокойни, на места се образуват тучни ливади и мочурища , обрасли с лиани, тръстика и перуники. Тук се пазят над 11 застрашени растителни и животниски видове, включени в Червената книга на България.  Установено е местообитанието на 226 вида птици, като от тук минава и ВИА ПОНТИКА - пътят на прелетните птици, заминаващи към топлите страни. В тази природна местност се срещат около 18% от флората и фауната на България. 

Всички тези природни богатства могат да се видят с лодка. През 2003 година тук е открит изслеователски център, оборудван със зала за демонстрации и достъп до пулна информация за района на резервата.  Край р.Ропотамо се извисяват много интересни скали, като най-популярна измежду тях е Лъвска глава. Тя преставлява множество скални късове, оформящи образа на глава на лъв в профил.  Има няколко поверия за този скален масив, като едно от тях е, че на върха на скалата се намира кладенец, в който е затрупано златно съкровище, скрито от Вълчан Войвода. Според някой археолози пък, скалният лъв е бил пазител на тракииската крепост Ранули.

Резерват „Аркутино“ съхранява удивителни популации на водни лилии. Тук се намира една от най-чистите плажни ивици - граница между блатото и морето, а коритото на р.Ропотамо е отделено от високи крайморски дюни. Повърхността на блатото е покрита от водните лилии, а между папура и тръстиките се прокрадват ириси,  лебеди и чапли. През 1962 година блатото и лонгозната гора около него  са обявени за ботанически резерват. За най –характерна особеност на резевата се счита наличието на лиани.

Беглик таш е тракииското светилище –обверватория, разположено на сколоновете на Маслен нос. Кръгът от огромни камъни образува своеобразен календар.  Беглик таш е открит през 2003 година, и е най-старото намерено тракииско съкровище. Местността се разпростира на площ от 12 дка, върху огромен кръг от масивни камъни, подредени в невероятни форми. Тук са принасяли дарове за древните богове и постепенно са го превърнали в светилище.

Беглик Таш се свързва с култа към Богинята майка, като са намерени скъпоценни камъни, които са били принасяни като дарове на богинята. Близо до олтара се намира каменният трон на владетелят или жрецът. Върху камъните има издълбани дупки, които при слънцестоенето пропускат слънчевите лъчи, които огряват тези точки. Слънчевата светлина, която пада от главния олтар, разделя деня на 6 равни части.

Счита се, че построяването на светилището датира от XIV. в преди новата ера и не е спирало да функционира до V в. Смята се, че върху скалното ложе са се събирали в ритуален съюз на върховният жрец и върховната жрица, а ваните, които се намират около ложето са служели да се напълнят с вода, олио, вино или мляко, като по този начин се иобединявали всичките земни сили.

Камъкът “ Апостол таш“ предизвиква особено голям интерес поради факта, че се крепи само върху две точки, въпреки огромните си размери. В светилището има слънчев часовник, който предстой да бъде реконструиран.  До него се намира Лабиринтът, където младите мъже определяли посоката на живота си.

Крепостта „ Малкото кале“ се намира на 3 км северозападно от местността „ Алепу“. Оттук се разкрива широка панорама, обхващаща целия район, свързан с живота на траките, които са я обитавали през периода VI-I в.пр.н.е.  Местността е обявена за паметник на културата през 1965 година. Крепостта заема 4 дка и включва няколко скални образувания, играли ролята на крепостни кули в древността. Некрополът в крепостта се намира в близост до нея, като се състои от каменни и насипни могили и каменни кръгове. В една от двете могили при проучване са открива елинистическо погребение  чрез изгаряне и полагане на останките  в глинена урна.

 От лявата страна на Ропотамо, на връх Бурхама  има друга крепост ,която обаче не е посещавана от специалист през последните десетилетия.

Под името „Вълчаново кале“ откриваме друга крепост,  отново неизследвана все още обстойно от археолозите.  Според някои автори тук е средновековната крепост Ранули, спомената в Хамбарлийския надпис, отразяващ победите на Хан Крум през 1812 г.

Точно пред устието на р. Ропотамо се е намирало голямо многовековно пристанище. Първите находки от него са открити през 1976 г. На 3,5-4 м. под водата са открити подредени по двойки колове, а между тях тънки гредички, обмазани с глина . керамичният материал датира от брозновата епоха  – между 2000 и 1750 година пр. Хр. Пристанището през ранната епоха се е наричало Херсонесос .

Пристанището на крепостта Маслен нос е много добре защитено от североизточните и северните ветрове. Тук са открити различни каменни и оловни останки през годините, антични амфори и средновековна керамика

Друго интересно място е пристанище „Ветрухи“, намиращо се югоизточно от устието на р. Ропотамо . Заливът е използван за убежище на кораби през античността и средновековието.

 В местността „Качката“ на 3,5 км северно от Приморско, през 1922 г. местните копаели кладенец, когато се натъкнали на енеолитни находки. Мястото, наричано Стамопуло, което е гръцко означава на „спирка на птици“.

Змииският остров се намира северозападно от устието на р. Ропотамо  и е най-малкия по територия наш остров.

Друго интересно място за посещение е църквата „Св.Параскева“ и въпреки, че не е обявена за паметник на културата, е едно от най-интересните места .

Събитията, който се преовеждат ежегодно в Приморско са – празника на града на 24 май, традиоционния турнир по международна борба както и някои други спортни събития.